Руслан Трад: Въпросът за противопоставянето на Русия и помощта за...
Руслан Трад, публицист, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
През последната година както аз, по този начин и други, коментирахме неколкократно половинчатата помощ за Украйна - онази военна помощ в размер, който би попречил на украинските въоръжени сили да преминат в нахлуване и да замразят обстановката на фронта, като в това време не разрешат на Русия да победи. Участвалите в процеси, свързани с подкрепяне на украинската войска, знаят добре проблемите и политическото късогледство.
Доставките на самолети закъсняха, снаряди и разнообразни ракети, бяха изпращани късно, включително и танкове, изцяло ненужни при защита, само че нужни през лятото на 2022 година по време на нахлуване. Примерите са доста.
Войната продължава към този момент две години и няма изгледи да спре скоро. Руската федерация получава постоянни доставки на снаряди от Северна Корея и ракети и дронове от Иран. Китай дава световния тил на Москва, а фронтът и опълчването на западните страни е от дълго време отвън Киев. Доказателство за това е все по-честото и очевидно опълчване сред украинските специфични елементи и съветските наемници в Судан, където Киев поддържа държавните сили, а Москва паравоенните структури, воюващи против армията. За последната седмица и половина, съветската войска извърши над 1500 офанзиви по фронтовите линии в Украйна. Тези набези не се отблъскват с потупване по рамото и думи на взаимност.
Когато в сходна обстановка през 1940 година Англия просто изоставя Франция и изтегля армията си от континента, оставяйки французите да се оправят сами с Германия, Париж не прояви настоящия украински жанр. Тя не просто незабавно капитулира, а законно минава на страната на Хитлер посредством режима във Виши, освен това с поддръжката на болшинството французи, които помнят английското изменничество. Това беше признато обикновено в Западна Европа и Съединени американски щати, а Виши става законно държавно управление на Франция, с открити дипломатически връзки.
Може би, в случай че Украйна се беше предала на Русия, някои от западните съдружници също щяха да я посрещнат с схващане - само че украинците към този момент втора година нарушават всички проекти, и то освен на враговете, само че и на съдружниците. Тъжната действителност сега е, че има значително политици, които изпитват неспокойствие към " ината " на украинската войска и общество.
Ситуацията на фронта и намаляващите запаси, доведоха до появяването на наклонността украинската войска да има признаците на съветската болест: при дефицит на техника и муниции, от ден на ден се разчита на персоналния състав. Както руснаците споделят: " не с желязо, а с месо ". В същото време, очевидно украинските съдружници са удовлетворени от това, повтаряйки мантрата: " Ние се възхищаваме на вашия подвиг ". Героизъм, който е там на фронта и в окопите, само че все по-рядко виждаме по телевизионния екран поради незаинтересованост.
Това, което част от съдружниците не схващат, е, че Украйна не може да води война по съветския метод поради радикално другия метод към народа си. Руската стопанска система е изцяло неефективна: множеството от заетите са или обвързани с държавната администрация, или основават работни места за себе си, плюс милиони мигранти. Градската креативна класа - моторът на напредъка в редица страни - е зложелател номер едно за режима на Путин. Руската федерация без никакъв боязън може да отнеме всякакво количество население за месомелачката на военните дейности.
В Украйна обстановката е противоположна. Страната е урбанизирана с развита междинна класа и частно предприемачество, и извеждането на мъже за война единствено в стопански проект води освен до загуба на налози, само че и до качествена деградация на стопанската система, което не е по този начин в Русия. Дори в противен случай, съветската стопанска система означи растеж през миналата година поради военното произвеждане.
Неслучайно Зеленски се опълчва на концепцията на Залужний за всеобща готовност. Въпреки че демографията е в основата на страната, в Украйна няма политика за поддръжка на многодетните фамилии и това се дължи на неналичието на стратегическа визия и запаси. Украйна през последното десетилетие живее в непрекъсната война и всички тактики са свързани с оцеляването на страната и държавността.
Връщането на окупираните територии е сложна задача, само че е в основата на украинската атака. Руските окупационни управляващи отстраняват всеки спомен за Украйна у локалното население и тези територии от ден на ден замязват на съветската провинция.
Надеждите на Запада, че Русия ще се разпадне, са безпочвени в близко бъдеще. Западните столици също по този начин наивно и неправилно се надяват, че в Руската федерация е останала демократична съпротива. Причината за неразбирането на Руската федерация е неправилното разбиране на Русия като " объркана ", само че европейска страна. Москва всекидневно потвърждава, че сходно на своите съдружници Китай, Иран и Северна Корея, ръководи общество, в което животът има смисъл само в гибелта и мъченичеството, прославяно от песни, плакати и олтари.
Все още политическият хайлайф в Европейски Съюз не осъзнава, че въпросът за опълчването на Русия и помощта за Украйна не е боен, а екзистенциален. В същото време, военното разузнаване на редица страни - Дания е последният образец - оповестяват, че тяхната разследваща информация и разбор водят до заключението, че по-широк спор може да се чака в границите на пет до осем години.
На фона на тези опасения и обстановката на фронта в Украйна и все по-видимата милитаризация на Черноморието, какво се случва с нашите служби, които би трябвало да са главния дирек на защита? Разкриват се следващи шпиони като доказателство, че Руската федерация си има другари освен на върха, само че и в междинните и ниски етажи; в израз на несръчност, управлението на една от организациите закупува ваучери за храна, които могат да осветлят чиновниците, тъй като са маркирани с името на агенцията; ликвидиране на рекетьор и нарушител демонстрира връзки с магистрати и шефове на силови структури; промените по този начин и не се случват поради политически незнание и спорене. И това е единствено върхът на айсберга на проблемите, които би трябвало да се вземат решение, само че вместо това времето минава, а това, което Руската федерация умее доста добре, е да употребява времето.
Военната поддръжка за Украйна е още по-наложителна с всеки минал ден. В този смисъл, българските оръжия са с още по-важна роля за украинската войска на фона на закъснение и понижаване на доставките от снаряди и ракети от западните съдружници. Данните не могат да бъдат споделяни обществено сега, само че България има решаваща роля още от първия ден на втората инвазия на Руската федерация през февруари 2022 и тя продължава да е значима към днешна дата. В този подтекст можем да чакаме усилване на съветските опити за бойкот и организациите ни за сигурност ще би трябвало да работят на цялостен оборот, готови за всевъзможни сюжети.
През последната година както аз, по този начин и други, коментирахме неколкократно половинчатата помощ за Украйна - онази военна помощ в размер, който би попречил на украинските въоръжени сили да преминат в нахлуване и да замразят обстановката на фронта, като в това време не разрешат на Русия да победи. Участвалите в процеси, свързани с подкрепяне на украинската войска, знаят добре проблемите и политическото късогледство.
Доставките на самолети закъсняха, снаряди и разнообразни ракети, бяха изпращани късно, включително и танкове, изцяло ненужни при защита, само че нужни през лятото на 2022 година по време на нахлуване. Примерите са доста.
Войната продължава към този момент две години и няма изгледи да спре скоро. Руската федерация получава постоянни доставки на снаряди от Северна Корея и ракети и дронове от Иран. Китай дава световния тил на Москва, а фронтът и опълчването на западните страни е от дълго време отвън Киев. Доказателство за това е все по-честото и очевидно опълчване сред украинските специфични елементи и съветските наемници в Судан, където Киев поддържа държавните сили, а Москва паравоенните структури, воюващи против армията. За последната седмица и половина, съветската войска извърши над 1500 офанзиви по фронтовите линии в Украйна. Тези набези не се отблъскват с потупване по рамото и думи на взаимност.
Когато в сходна обстановка през 1940 година Англия просто изоставя Франция и изтегля армията си от континента, оставяйки французите да се оправят сами с Германия, Париж не прояви настоящия украински жанр. Тя не просто незабавно капитулира, а законно минава на страната на Хитлер посредством режима във Виши, освен това с поддръжката на болшинството французи, които помнят английското изменничество. Това беше признато обикновено в Западна Европа и Съединени американски щати, а Виши става законно държавно управление на Франция, с открити дипломатически връзки.
Може би, в случай че Украйна се беше предала на Русия, някои от западните съдружници също щяха да я посрещнат с схващане - само че украинците към този момент втора година нарушават всички проекти, и то освен на враговете, само че и на съдружниците. Тъжната действителност сега е, че има значително политици, които изпитват неспокойствие към " ината " на украинската войска и общество.
Ситуацията на фронта и намаляващите запаси, доведоха до появяването на наклонността украинската войска да има признаците на съветската болест: при дефицит на техника и муниции, от ден на ден се разчита на персоналния състав. Както руснаците споделят: " не с желязо, а с месо ". В същото време, очевидно украинските съдружници са удовлетворени от това, повтаряйки мантрата: " Ние се възхищаваме на вашия подвиг ". Героизъм, който е там на фронта и в окопите, само че все по-рядко виждаме по телевизионния екран поради незаинтересованост.
Това, което част от съдружниците не схващат, е, че Украйна не може да води война по съветския метод поради радикално другия метод към народа си. Руската стопанска система е изцяло неефективна: множеството от заетите са или обвързани с държавната администрация, или основават работни места за себе си, плюс милиони мигранти. Градската креативна класа - моторът на напредъка в редица страни - е зложелател номер едно за режима на Путин. Руската федерация без никакъв боязън може да отнеме всякакво количество население за месомелачката на военните дейности.
В Украйна обстановката е противоположна. Страната е урбанизирана с развита междинна класа и частно предприемачество, и извеждането на мъже за война единствено в стопански проект води освен до загуба на налози, само че и до качествена деградация на стопанската система, което не е по този начин в Русия. Дори в противен случай, съветската стопанска система означи растеж през миналата година поради военното произвеждане.
Неслучайно Зеленски се опълчва на концепцията на Залужний за всеобща готовност. Въпреки че демографията е в основата на страната, в Украйна няма политика за поддръжка на многодетните фамилии и това се дължи на неналичието на стратегическа визия и запаси. Украйна през последното десетилетие живее в непрекъсната война и всички тактики са свързани с оцеляването на страната и държавността.
Връщането на окупираните територии е сложна задача, само че е в основата на украинската атака. Руските окупационни управляващи отстраняват всеки спомен за Украйна у локалното население и тези територии от ден на ден замязват на съветската провинция.
Надеждите на Запада, че Русия ще се разпадне, са безпочвени в близко бъдеще. Западните столици също по този начин наивно и неправилно се надяват, че в Руската федерация е останала демократична съпротива. Причината за неразбирането на Руската федерация е неправилното разбиране на Русия като " объркана ", само че европейска страна. Москва всекидневно потвърждава, че сходно на своите съдружници Китай, Иран и Северна Корея, ръководи общество, в което животът има смисъл само в гибелта и мъченичеството, прославяно от песни, плакати и олтари.
Все още политическият хайлайф в Европейски Съюз не осъзнава, че въпросът за опълчването на Русия и помощта за Украйна не е боен, а екзистенциален. В същото време, военното разузнаване на редица страни - Дания е последният образец - оповестяват, че тяхната разследваща информация и разбор водят до заключението, че по-широк спор може да се чака в границите на пет до осем години.
На фона на тези опасения и обстановката на фронта в Украйна и все по-видимата милитаризация на Черноморието, какво се случва с нашите служби, които би трябвало да са главния дирек на защита? Разкриват се следващи шпиони като доказателство, че Руската федерация си има другари освен на върха, само че и в междинните и ниски етажи; в израз на несръчност, управлението на една от организациите закупува ваучери за храна, които могат да осветлят чиновниците, тъй като са маркирани с името на агенцията; ликвидиране на рекетьор и нарушител демонстрира връзки с магистрати и шефове на силови структури; промените по този начин и не се случват поради политически незнание и спорене. И това е единствено върхът на айсберга на проблемите, които би трябвало да се вземат решение, само че вместо това времето минава, а това, което Руската федерация умее доста добре, е да употребява времето.
Военната поддръжка за Украйна е още по-наложителна с всеки минал ден. В този смисъл, българските оръжия са с още по-важна роля за украинската войска на фона на закъснение и понижаване на доставките от снаряди и ракети от западните съдружници. Данните не могат да бъдат споделяни обществено сега, само че България има решаваща роля още от първия ден на втората инвазия на Руската федерация през февруари 2022 и тя продължава да е значима към днешна дата. В този подтекст можем да чакаме усилване на съветските опити за бойкот и организациите ни за сигурност ще би трябвало да работят на цялостен оборот, готови за всевъзможни сюжети.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ